Предефиниране ролята на майката в развитието на детето
ОТ ЛЕКЦИЯТА: ПРЕДЕФИНИРАНЕ НА РЕАЛНОСТТА: ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ СЪВРЕМЕННАТА НАУКА
От д-р Стивън Гимбъл, колеж Гетисбърг
Въпреки че решаващата роля на майката в развитието на детето е известен факт в днешно време, психологията дълго време игнорира ефектите от майчинството. Различни школи по психология отхвърлят ролята на майките като нещо второстепенно или дори пагубно за психичното здраве на хората.
Преди проучванията на Хари Харлоу връзката между майката и детето е била възприемана като биологична и вредна.
Ролята на майката във фройдистката психология
За фройдистката психология най-значимата роля, която майката може да има в живота на детето си, е да стане източник на психично заболяване за нея/него. Ако тя притежава подходящи женски свойства, синът й става обсебен от нея и развива едипов комплекс. Ако има дъщеря, тя се превръща в модел за подражание, за да всява пасивност, което води до завист към пениса.
Доминиращите мъжки характеристики на майката, включително асертивност, агресивност и контрол, водят до неврози. И така, Зигмунд Фройд вижда майките като неизбежен източник на психологически увреждания, които измъчват човека до края на живота му, ако не бъдат лекувани по-късно.
Бихевиористки поглед към майката
В бихевиористичния възглед на психологията майките са просто източник на храна, която поддържа децата. Бихевиоризмът разглежда майката просто като източник на положително подкрепление, защото няма за какво да се притесняват. Те раздават храна и добри чувства като бара в клетката на плъховете, който бутат и получават хранителни гранули. Но нещата се променят с работата на Хари Харлоу.
Харлоу предефинира реалността
Хари Харлоу изследва обучението и развитието в Университета на Уисконсин. По това време животинските модели са били стандартни инструменти за изследване, защото бихевиористите установяват, че съзнанието е индивидуално. Така че, ако има само мозък и съзнанието е индивидуално, субективно неизмеримо, и ако животните са опростената версия на хората, бихме могли да изучаваме общите свойства на човешкия мозък, като изучаваме животинския мозък.
Така Харлоу започва да изучава маймуни резус през 50-те години на миналия век. Той се опитва да изследва ученето и ефекта на определени стимули върху уменията за учене. Но присъствието на маймуни майки е пречка, защото те започват веднага да научават децата си на умения.
Експеримент за любовта на маймуната на Харлоу
Харлоу решава да отдели новородените маймуни от майките им и да ги отгледа в детска стая. В началото не изглеждало проблем, защото същото се случва и с новородените човешки бебета. След като бебетата се родят, ние ги завеждаме в детски ясли, за да ги поддържаме стерилни и далеч от техните майки, заразени с микроби. Там се грижат за храненето им, като редовно ги хранят от шише медицински сестри. Така че маймуните могат да бъдат третирани като децата на практика.
Хари Харлоу отглежда маймуни със сурогати
Но Харлоу става свидетел на промяна в начина, по който маймуните се държат. Те стават емоционално чувствителни, нестабилни и агресивни. Други маймуни ги отчуждават, защото не са социални и имат странни реакции към маймуните. Тези наблюдения накарали Харлоу да проведе едно от най-известните психологически изследвания в историята.
Той отделя новородените бебета от майките им и ги отглежда в бебешки кошари. С тях са сурогати, някои направени от тел с бутилка за мляко вътре, а други от дърво с бутилка. Дървените сурогати са увити в дунапрен и хавлиени платове, за да бъдат меки и прилепнали. Резултатите показват, че маймуните, отглеждани с телени сурогати, са се превърнали в анормални възрастни и са били по-страдащи психологически.
Следваща фаза на експеримента на Харлоу
В следващата фаза на изследването Харлоу поставя и двата сурогата при маймуните. Преобладаващото мнозинство от маймуните прекарват време с меката фалшива мумия. Той мисли, че може да е така, защото са били по-топли. И така, той добавя топлинни лампи, за да направи и двете топли – телената и меката-дървена. Но те не променят предпочитанията си. Накрая слага мляко само в телените сурогати. Маймуните наистина отиват при телените с мляко, за да се хранят, но се връщат веднага щом се нахранят при меките за гушкане. И така, се оказва, че маймуните искат не топлина или храна. Вместо това съществува нещо друго, което бихевиористите не искат да признаят, че съществува: емоционален комфорт.
Харлоу продължава експеримента си, за да провери как поведението им се променя спрямо отсъствие или присъствие на маймуната от плат. Когато майката от плат присъства и се поставят нови предмети, първо бебетата отивали при майката, а след това ставали любопитни да видят какво има около тях.
От друга страна, когато меката мама отсъствала, малките маймуни ставали възбудени, диви и агресивни. Някои от тях станали изключително пасивни и смучещи палци.
Откритието на Харлоу променя начина, по който психологията гледа на майките. Майката става нещо повече от източник на естествена храна. Те били жизненоважна фигура в емоционалното развитие. Ако цитираме Харлоу:„Човекът не може да живее само с мляко“.
Често задавани въпроси относно предефинирането на ролята на майката в развитието на детето
Въпрос: Каква е теорията на Зигмунд Фройд за връзката майка-дете?
Зигмунд Фройд смята, че ролята на майката в живота на детето й е пагубна. Ако тя притежава подходящи женски качества, синът й се влюбва в нея и развива едипова борба. Ако има дъщеря, тя става модел за подражание за пасивност, което води до завист към пениса.
В: Как бихевиористите виждат връзката майка-дете?
Поведенческата психология твърди, че съзнанието е индивидуално, има само мозък. Така че майката е само източник на положително подкрепление и хранене. Нейната роля се свежда до диспенсър за храна.
Въпрос: Каква е теорията на Хари Харлоу?
Хари Харлоу установява, че майката не е само източник на биологична храна. Децата трябва да изградят емоционална връзка с майките си, за да избегнат развитието на агресивни или стресирани личности.
В: Защо Харлоу използва маймуни резус вместо хора?
Преди откритието на Харлоу, доминиращият бихевиористичен възглед на психологията смята, че няма ум, който да се изучава, защото съзнанието е индивидуално и субективно, като такова не подлежи на експериментално изследване. Така че, ако има само мозък, животинският мозък може да бъде изследван вместо човешкия, защото животните са опростени версии на хората.
Превод на статията на български език: Емилия Кърджилова
Източник: https://www.wondriumdaily.com/redefining-the-role-of-mother-in-child-development/